Борислав Андонов ни пита: Кога във Формула 1 се премахва скоростният лост, защото до колкото ми е известно, по времето на Айртон Сена е имало такъв, и той е бил най-бързият в смяната на предавките? Искам също така да попитам, дали по онова време, или пък сега, в някои от болидите има педал за съединителя?   Здравейте и благодаря за въпроса! Преходът от ръчните предавателни кутии към полуавтоматичните трансмисии всъщност не е станал толкова бързо, колкото при навлизането на останалите технологии в спорта на най-бързите автомобили на планетата.   Още в началото на 70-те години на миналия век отборът на Лотус за първи път е представил система, която елиминира нуждата от управление на съединителя от страна на пилота. По една или друга причина, обаче, тя не е намерила разбирането на повечето инженери и състезатели в онези години.   През 1989 година Джон Бърнард, заедно с инженерите на Ферари конструират полуавтоматична трансмисия, която е поместена в едноместния спортен автомобил Ферари 640.   През 1990 година автомобил на Скудерия Ферари, в ръцете на Найджъл Менсъл, печели за първи път Гран при с такава трансмисия. През 1994 година този вид предавателни системи са преобладаващите в спорта, а с началото на 1996 година на грида вече не е имало нито един автомобил с ръчна предавателна кутия.   Тъкмо ръчните предавателни кутии са използвали скоростен лост. В момента той е заменен от два лоста от задната страна на волана на болидите. Левият превключва предавка на долу, а десният - предавка нагоре. Връзката между този интерфейс и апаратите на трансмисията е електро-хидравлична.   Също така трябва да се отбележи, че предавателните кутии в състезателните автомобили са "секвенционални". При тях е възможно преминаването към една предавка да се извършва само след преминаване през останалите преди нея. Т.е. това означава, че ако пилотът иска да включи 4-та предавка, то той трябва да мине през всички от първа, през втора и трета, до четвърта, както и в обратната посока - от седма, през шеста и пета, отново до нея. За да бъде направена разликата, обикновените "H"-образни предавателни кутии в шосейните автомобили са "конвенционални", като при тях предавките могат да бъдат избирани директно (от първа в трета и т.н.).   Колкото до това дали Айртон Сена е бил човекът, който е сменял най-бързо ръчните предавки, е трудно да се каже. Бразилската легенда е ненадминат по много отношения и, сигурен съм, правилната работа с тези, толкова трудни за управление, автомобили е едно от тях. Дали, обаче, е бил най-бързият, мисля, че не може да бъде доказано   При смяната на скоростите пилотът не управлява съединителя. Все пак върху волана има още два лоста - долните два. Те въздействат върху него. Те са дублирани и нямат различно предназначение (левият лост е еднакъв с десния). Състезателите използват съединителя само на старта, при потегляне от бокса и в случаите, когато колата се завърти, за да не угасят двигателя. (Повече за системата anti-stall)   Колкото до съединителя във Формула 1, той е поредният компонент, който няма много общо с аналога си в шосейните автомобили. Във Ф1 триещите се повърхнини са на карбонови дискове. Те осигуряват нормална работа при температури, по-високи от 500 градуса по Целзий. Общото тегло на въртящите се части е от порядъка на 1.5 кг, което е важно от гледна точка на инерционния момент и загубите от "развъртането" на съединителя.   В тази връзка трябва да се уточни, че педалите в кокпита на колите от Ф1 са два. Педал за задействане на спирачните механизми и педал за управление на положението на дроселовата клапа или казано иначе "газ педал". Пилотите използват и двата си крака за работа с тези органи за управление.   За заключение, може да се отбележи, че управлението на болидите от Формула 1 далеч не е като това, което учим на курсовете за управление на автомобил. "Поставете левия крак на съединителя, включете първа предавка, подайте газ и плавно отпуснете" всъщност няма нищо общо с това, което правят пилотите от най-високоскоростната надпревара. И, разбира се, причината за това е... техниката.